НАУЧЕТЕ ЗА …

СКАЛАТА НА СМЪРТНОТО НАКАЗАНИЕ

Стръмна грамада от скали извисяващи ръст над околността. Намира се на юг от водопад „Футула” по поречието на Равна река, между Халката и сечената скала, в района на издигащите се в древността Маричино градище.

Според преданието била робско гробище. Бавно и мъчително са били строени крепостните стени, тежки камъни подавани от ръка на ръка е трябвало робите да пренасят от ранни зори до късен залез. Ако някой от тях преуморен, останал без сили, паднел в несвяст или заболеел от непосилния труд, очаквало го най- страшното- смъртта.

Вързани, робите били отвеждани на това място. Изкачвали ги и ги блъскали в пропастта. Нещастниците падали и се разбивали върху острите скали на дъното… Всички знаели ако дойде този час за някого, смъртната му присъда е прочетена, връщане назад нямало. Оттук дошло и името на скалата.

ЗМЕЕВИ ДУПКИ

Най- голямата пещера с дължина 100- 150 м, площ 1 ха. Разположена на около 4 км източно от гр.Сливен в дола на Маара дере (Змеева река). Простира се по посока север- юг като северната и част е по- дълбока от южната.

Според предание тук в пещерата живеел змей, но змей неприличащ на другите. Бил красив великан, ала под дрехите си криел необикновена кожа- разноцветни рибени люспи. Змеят не бил зъл, а напротив приветлив, състрадателен, отзивчив към хората.

Спокойно течал животът му докато не срещнал из планината чудно красива козарка. Пламнала взаимна любов. Малката красавица добила смелост и пристанала на змея. Нещастието обаче ги споходило бързо. В девойката бил влюбен млад овчар. Мъка го терзаела. И ето в една тъмна, непрогледна нощ решил да отмъсти на великана. Н вместо в тялото на змея ножа попаднал в тялото на скъпата му изгора. Чувайки склона, змеят скочил и проклел овчаря. Превърнал го в камък, заедно с любимия му овен. После дълго плакал. Образувала се рекичка.

И днес в пещерата се издигат два камъка- на овчаря и овена, а в дъното на пещерата тече рекичката от сълзите на добрия змей.

АРХАНГЕЛА

Огромна разцепена на две скала, от чийто прорез тече кристално честа, ледено студена вода. Скалата е от доломит. Намира се на северозапад от връх Песченик, в източните поли на склона. В горното течение на р. Голям Джендем сред вековна букова гора.

Легендата е свързана с чумната епидемия, връхлетяла нашите земи. Изпадналите в страх и безумие мъже и жени, млади и стари потърсили спасение в тъмни непрогледни гори, намиращи се в най- затънтените краища на С. камъни. Молейки се да избегнат смъртта, хората се разположили в един тъмен дол. Но бягайки от една беда, те попаднали на още една- слънцето печало безмилостно, а вода нямало. Жажда започнала да ги мори.

Водачът им, гледайки техните страдания и болки в очите отправил гореща молитва към небето. През нощта той ненадейно изчезнал. На другия ден вечерта се разразила неописуема буря. Чупели се клони, извивали се вековни дървета. Изведнъж на мястото, от където водачът отправил молитвата си за спасение се сгромолясал величествен бук. Скалата, над която се извисявал се разцепила. Бликнала вода, а в непрогледната  тъмнина над нея засияла бялата снага на Архангела с ореол около главата. Неземно чудо! Измъчените и изтощени люде паднали ничком, отправяйки благодарност към бога за своето спасение.

Оттогава изворът носи името Архангела.

ЕНЬОВА БУЛКА

 Високата близо 7 метрова скала наподобява жена, канарата до нея – снишен към земята мъж, а каменната грамада- група от вкаменени хора. Намира се в западните склонове на м. Косматовец в непосредствена близост до шосето Сливен- с. Ичера.

Според легендата младият овчар Енчо често слизал от балкана с овцете край вира в подножието на планината. Свирел с кавала и се радвал на заобикалящата го зеленина. Но един ден видял девойка с неимоверна красота. Любовна мъка го обхванала. Дни и нощи мислел за хубавицата- другоселка. Видел ли я на вира загубвал сили и спирал да свири. Дошъл момента, в който момата го заговорила. От тогава назряла надежда у него. Радостни мисли обхванали и девойката. Енчо се пресрамил, подарил и хурка, а тя му дала от менците вода да отпие и китка за обич.

Вдигнали сватба. Цяло село им се радвало. Щастие озарявало невестата. На третия ден, преди да тръгнат към планината, тя решила да отиде на извора. Там видяла слънцето. Заговорила го самонадеяно и се обзаложила, ако се изкачи на върха, на Сините камъни, преди то да изгрее, косата и да стане златна, а ако слънцето я изпревари- да се превърне в камък.

Настъпила нощта. Лудото вино, буйните игри си взели своето. Морен сън оборил всички и те се успали. Пръв се събудил жениха. Хукнали разтревожени нагоре по скалите, но Сините камъни били далеч. Когато навлезли в дола на съседния рид се показали изгряващите лъчи на Слънцето. И чудото станало. Булката, Еньо и всички сватовници се вкаменили. Така дързостта и самонадеяността на невестата ги превърнали в скала.